Без aлуминий вече пет години

Първата публикация с ревю на продукт без алуминий е чак в далечната 2015-та година. Направих си тази справка преди да снимам видеото, което публикувах скоро по темата и се радвам много на тези от вас, които се включиха с комeтар , защото определено този тип продукти са много по-познати сега през 2020-та година, а алтернативите повече от една. В това ревю искам да обобщя отново моят опит и да ви запозная с моят най-любим продукт в тази категория.

Започнах да купувам този тип дезедоранти не заради маркетингът - алуминият е лоша съставка и трябва да се избягва. Наистина е съставка, която може да предизивка раздразнение и има хора, които изпитват непоносимост към нея и са алергични. Заради това аз исках да дам шанс на продуктите без алуминий и извървях доста дълъг път, докато намеря съставките, които работят за мен.

На кратко каква е разликата между дезодорантите „със“ и „без“ алуминий

Потенето е естествен процес на тялото да се охлади и самата пот няма естествен аромат, но тъй като на повърхността има бактерии при смесването с тях се получава неприятен мирис.

Дезодорантите съдържащи алуминий подтискат изпотяването, като образуват слой на кожата под мишниците. Така те се борят с лошата миризма или един вид блокират потта да излезе на повърхността.

Тези без алуминий от друга страна не променят естественото ни изпотяване, а атакуват бактериите и както аз казвам „подбряват“ нашият аромат.

Важно е също да знаете, че ако преминете на продукти без алуминий, то ще трябва да мине време преди тялото ви напълно да се е изчистило от съставката, което ориентировъчно е около месец. Тъй като се предполага, че преди това вие системно сте нанасяли продукти от този тип, те се абсорбират от кожата и натрупват.

А, ето и вариантите, които аз тествах и моето менние за тях:

Първи опити с дрогерийни продукти

С тях не изпитвах дискомфорт в зоната на подмишниците, но продължавах от време на време да ги редувам с дезодоранти сърдържащи алуминий в по-екстремни ситуации, когато не мога да повтарям продукта, защото те не регулираха за дълъг период неприятната миризма. Започнах с марки като Bourjois и Nivea и покрай обменени коментари с вас ми направи впечатление, че повечето масови марки заменят алумият с алкохол (също популярен дразнител на кожата) или propylene glycol. И двете съставки нямат нищо общо с премахването на лошата миризма. Те също са посочвани често, като токсични и тъй като вече бях поела пътят към намирането на възможно най-чистият дезодорант за мен, който ми носи дълготраен комфорт, дадох шанс на други спрягани, като по-чисти продукти.

Солен дезедорант

Или кристал под формата на стик. Трябваше да се нанася на навлажнена кожа и да се втрива, което автоматично го правеше супер неудобен за повтаряне. Реших да съм постоянна с него и забелязах, че след месец започна да ми харесва като действие. Има версии и с разтворен кристал, който директно да впръскате, но при мен бе с лош успех този вариант. Най-хубавото при този продукт е, че не оставя филм по кожата, който може да се отпечата по дрехите и след многократна и редовна употреба се свиква на методът с мокренето.

Цената няма никакво значение при тези стикове, защото с всеки вариант представлява кристал, който е направен от минерална сол или калиево-алуминиев сулфат. Това означава, че са по-натуралният и добър вариант на дезoдорантите с основна съставка алуминий, така че имайте го в предвид, ако търсите „без алуминий“.

Дезодоранти със сода

И ето, че стигнахме до тези, които проработиха за мен. Когато започнах ескпрериментите в търсене на по-чисти и нетоксични дезодоранти бях виждала няколко био версии със сода. Бях скептик да ги опитам тъй като содата може да окаже доста неблагоприятно влияние на естетсвното ph на кожата. Преди често я използвах за ексфолиация, но спрях, защото се появиха химичните есфолианти и бързо разбрах, колко по-удобни са и щадят кожата. Което ме подсеща, че бях чела някъде за жени, които използват тези тоници и под мишниците, за да им помага успешно с неприятната миризма. Аз още се колебая за този метод. Както се колебаех и за домашният дезодорант с три съставки на Зори. Той съдържа сода.

В продуктът на Schmidt’s също можете да откриете содата, като основна активна съставка. Намерих този дезoдорант на летището миналата година и взех в мини опаковка, за да тествам. За пръв път от пет години, най-накрая можех да усетя, че дезодорант без алуминий действа през целият ден.

Избрах си аромата с роза и ванилия, защото ми се стори най-деликатен, нежен и супер женствен. Самият дезодорант прилича много на стандартните стикове, но при допир кожата умеква и става мазен. Доста лесно се нанася и гранулите от содата се разтварят бързо за разлика от други продукти с тази съставка. Аз втривам и допълнително с ръка, защото при по-белите ми дрехи оставя следи, ако го облека веднага. За мое щастие, не е раздразнил и кожата ми.

Интересно ми е да тествам и другите варианти на марката, защото те имат и формула с магнезий, който след содата е посочван, като другата ефективна съставка при по-чистите дезодоранти.

Ако сте тествали деозодоранти без алуминий, ще се радвам да споделите с мен вашият опит. Аз съм щастлива от тази промяна и се радвам, че сега тези продукти са по-разпространени!

*Статията е в партньорство с Notino