Здравейте ОТНОВО тук и (на)кратко какво се случва с мен


Имам няколко чернови тук от миналата година и реших днес... да, точно днес да седна и напиша един нов пост тук в блога. През изминалата година се започна един нов тренд на подценяване на силата на писането и се заговори, как блоговете губят популярност. Вярно е, че социалните мрежи се промениха много, а и аз никога не съм крила, че повече обичам да създавам видеа. От друга страна започнах с блог и понякога писменно мога да се изразя по-добре.

Причината да спра да съм активна, както преди тук е супер тривиална - липса на време. Дори и да имах време да споделям съдържание в Интернет предпочитах да го вложа в снимане или правене на видеа. Сега обаче започнах своя стаж и определено имам повече време за себе си и други активности. През изминалата година не беше така. Може би, стаж/работа от учене звучи по-серизоно, но истината е, че имах наистина интензивна втора година в Бреда и отделно реших да не губя възможности за други нови занимания. Оставих любимите хобита на заден план, за да може да се върна отново към тях или пък да преценя, че съм ги надрастнала. Истината е, че така помогнах сама на себе си да се преоткрия на ново и заобичам любимото си хоби тук, в YouTube и Instagram да създавам съдържание в Интернет. Добре де, няма да крия, че от части го превърнах и в моя работа през годината преди да замина за Холандия и се гордея, че въпреки отсъствието ми все още има брандове, които ми се доверяват. И най-вече вие! Защото все още получавам редовната ви обратна връзкa, подкрепа и съобщения, че точно това видео сте очаквали и аз го пускам. За мен означава много! Благодаря ви, че още ме следите и ми се доверявате! 


Вече направих едно много искренно видео на тема адаптиране в чужбина и в него може да научите и още малко с какво бях ангажирала времето си: 

И сега след две години в Бреда съм в Барселона заради задължителния стаж в програмата ми. След това ще остана в Испания и близо до Барселона, защото през вторият семестър от третата ми година ще замина по програмата Еразъм във Вик, за да прекарам един семестър в университета VIC - Universitat Central de Catalunya. Този град е провинция на Барселона. 

Сигурно всичко звучи добре планирано, за да се върна отново в Испания. И да, и не! Истината е, че въпросният университет UVIC (за съкратено ще използвам абривиатурата им) бе единственият, който бях открила преди три години, когато бях сигурна, че искам да уча специалност с Медия, който се намира в Испания и е на английски. Тогава силно исках да остана в Испания. UVIC обаче е частен университет и таксата на година минаваше десет хиляди евро, а стипендиите бяха ограничени. Беше общо взето най-добрият избор за тогава и плановете ми, но не и перфектният или идеалният с разходите около него. И животът не спира да ме изненадва, защото точно през първата ми година в Холандия моят университет започва да си партнира с UVIC и да пуска студенти на обмен там. Което за мен, когато го чух, бе като сбъдната мечта и естествено си пожелах да успея да прекрам 5 месеца там. 

В момента съм на такъв етап от живота ми, през който искам максимално да опитвам и експериментирам със себе си, за да мога по-уверено да реша, къде искам да се намирам, когато завърша. И това време наближи! Почти :) 
И не съм измислила точен план за след тази година. В прогрес съм и както виждате планове обичам да споделям след като се осъществят, защото може много да планираме, но накрая съдбата сама си знае и винаги има неочаквани обрати. Затова не живея в напразни представи, че на 100% сама ще си осигуря бъдещето и сбъдна всичко така, както го виждам. Мечтаният ми Еразъм не се осъществи лесно, тъй като първо бях избрана за друга държава, която бях поставила едва на трето място малко необмислено и родителите ми не харесаха идеята. Това бе първото нещо, от което се отказах тази година, за да постигна по-нататък целта си. Малко объркан се получи моят разказ, но сега обяснявам по-подробно. Отказах първата ми номинация, което според правилата на университета ми в Бреда означава, че канидатсвам ли за Еразъм пак, имам много по-малко предимство да бъда избрана (номинирана се води официално) пак. Така се случи, че точно в момента, в който аз казах "НЕ", са се освободили още места за Испания и аз бях първа класирана за новите бройки с моят общ успех в университета. 

Първият, но не последният момент в приключенията ми тази година, когато казвам "НЕ" и след това постигам целта си. Може би, урокът тук следва да е, че трябва да сме готови да пуснем голямата мечта, за да може после тя сама да ни намери. Или да сме готови и за план Б, докато почакаме А да се случи. Със сигурност всичко си има своят ред и време и ако е наистина вие изпълните всичко от своя страна, за да осъществите целите си, аз лично вярвам, че нещата се случват. Силно се надявам някой ден, когато съм обезкуражена от бъдещето да седна отново и прочета тези думи, защото ясно си спомням как в началото на март изпратих сестра ми до гарата в Бреда и вървях към вкъщи и си мислех колко е несправедлив е живота, че аз се заех съвсем сериозно да постигна този мой план и сега трябва да седна да измисля нов. И измислих нов, но разочарованието още ми тежеше до такава степен, че се бях изключила от света за малко и едва след няколко дни си отворих имейла и разбрах, че в него ден са ми отправили покана за UVIC.




След това пътувах към изложенията на UNIFY, а там разбрах за компанията в Барселона, където си намерих стаж и нещата се случиха супер бързо и неочаквано. За разлика от повечето ми съученици в университета (ние ползваме думата "колега" и не мога да я възприема говорейки за университета ми в Холандия) аз имах пълен план за третата година и можех да се отдам на последните курсове и проекти без да мисля за интервюта, компании и търся стажове. И това преди април въобще да беше дошъл. Разбира се, не бях планирала всички детайли. Пак преминах през известен стрес, търсейки си квартира в Барселона, успях да се изнеса напълно от Бреда и да се пренеса за година в Испания. Всичко се случи в период от някъде 3-4 месеца. А, след още 5 ще се местя в друг град и след още 5 обратно в Холандия, за да завърша.
Звучи откачено и някак пишейки този пост се вълнувам отново и зареждам с енргия и амбиции за бъдещите месеци.


Обещавам да съм редовна и тук. Имам няколко идеи за бъдещи публикации. Също имам една в чернова от едно прекрасно кафе в Бреда и не знам дали бихте желали да я видите. Ще се радвам да вземете участие с идеи за публикации тук в коментарите под тази публикация. Благодаря на всички изчели поста до край! Изпращам ви топло време и слънце от Барселона 💖

Няма коментари

Благодаря ви, че четете блога ми! Ще се радвам, ако ми оставите коментар!